Преди да започнат настройките по синхронизацията, първо трябва да се инсталира Internet Information Services.

Избирате от Start менюто - Control Panel – Add/Remove Programs. След отваряне на прозореца, в лявата страна има колона от икони - избирате Add/Remove Windows Components. Зарежда се прозореца Windows Components Wizard /трябва да имате CD на Windows/ . Маркирате отметката за Internet Information Services или кликвате върху него, за да го инсталирате. С маркиране се инсталират всички компоненти, а ако кликнете върху него, трябва само да маркирате World Wide Web Service.

За да настроите Internet Information Services се връщате в Control Panel и отваряте Administrative tools. Кликвате върху иконата за Internet Information Services и го отваряте. Разтваряте дървото на директориите.

В Web Sites в Default Web Site настройвате порта. Това става, като дадете десен бутон на мишката върху Default Web Site и изберете Properties. В полето TCP Port посочвате порта- напр. 8008, през който ще се синхронизира, а в Connection Timeout записвате поне шест/седем броя 9-ки, за удължаване времето на свързване при синхронизиране, за да минат данните. В страничка Home Directory в полето Execute Permissions се избира Scripts and Executables, за да минават и скриптовете и изпълнимите файлове. Следва Apply и OK.

В Control Panel - Windows Firewall - Exceptions трябва да обясните, че има порт за синхронизация. За тази цел избирате бутон Add Port и вписвате името-напр. Sync и номера му - 8008, вида му си остава ТСР.

Най – важната проверка, дали Internet Information Services и синхронизационния клиент работят, е да заредите пътя до selsyncserver.dll на главната машина в отворен прозорец на Internet Explorer. Ако се появи екран, на който е изписан SelSyncServer - Service Info Page значи всичко работи.

За да може да извършите синхронизация, първоначално в главната база данни трябва да има създадени минимум два обекта, които ще се синхронизират.

Първата стъпка е да се стартира от Start менюто – All Programs – Инфоплюс – Синхронизационен сървър – Конфигурация на синхронизацията.

Излиза прозорецът „Контрол на достъпа”, в който се зарежда файла с главната база данни. Отваря се прозорецът „Конфигурация на синхронизацията”.

Първо трябва да създадете т.нар. Комуникационен модул /ком модул/. Стандартно главната база данни е ком модул 0.

Натиснете „Номенклатура комуникационни модули”. Отваря се прозореца за ком модули. С избор на „Нов ред” въвеждате новия запис – ком модул 1, като посочвате името му. Запаметявате и затваряте.

Следващата стъпка е избиране на „Настройка общи обекти”. Тук задавате кой ком модул на кои обекти ще предава. Посочвате, че ком модул 0-Централата се интересува и от главния склад и от отдалечения обект, а ком модул 1 само от отдалечения обект. Запаметявате и затваряте.

Следва създаване на потребителя SYNC_USER в главната база данни. Избирате бутон „Парола разрешаваща синхронизацията” и задавате парола (препоръчваме 123).

С нейното въвеждане, автоматично се създава и потребителя SYNC_USER.

По този начин разрешавате на синхронизационния сървър да се свърже с главната база данни за предаване на данните от отдалечената база данни.

Следващата стъпка е „Създаване на синхронизационните тригери”. След като натиснете бутона, маркирате отметката за пълна синхронизация, „ОК” и изчаквате програмата да ги създаде. В полето за видове тригери вече има отметка „Пълни тригери”.

За да отделите новата база данни от главната избирате „Нов комуникационен модул”. Вписвате името на новата база, директорията, където искате да се запомни и запаметявате. В полето „Нов ком модул” зареждате от падащото меню името на отдалечения обект. В „Описание на новия ком модул” задавате името на ком модула. С натискане на бутон „Създай новия модул” програмата иска паролата, създадена преди това. Вписвате я и тя автоматично ще създаде новия модул в посочената от вас директория.

Новия комуникационен модул е вече създаден. Следва конфигуриране на синхронизациония сървър, осъществяващ връзката между двете бази данни.

Той се намира се в С:/Interpub/wwwroot и се нарича selsyncserver.dll. Чрез „Конфигурация на синхронизационния сървър” на него му се обяснява, че когато дойде заявка той се свързва с посочената база данни, т.е. главната.

Като цяло действието е следното: Идва заявка от Интернет. Тя влиза в компютъра през Internet Information Services, който запуска selsyncserver.dll, а той от своя страна търси главната база данни да я отвори.

Така свързани двете бази данни започват да си обменят данни и се извършва синхронизация.

Отивате на отдалечения компютър. Качвате създадения ком модул- новата база данни и ехе файла. В директорията Infoplus в Program Files трябва да има директория Sync, в която се намира синхронизационния клиент - InfoSyncClient. В нея “ini” файла първоначално не е видим. За да се визуализира стартирате InfoSyncClient и го затваряте. След като “ini” файлът се появи, натиснете десен бутон на мишката върху него и изберете „Open”. В реда „RemoteServer” се записва IP адреса на сървъра, където е главната база данни и номера на порта-8008, от където се търси „selsyncserver.dll”. „CliеntDatabase” показва локалната машина и пътя към базата данни на нея. Запаметявате и затваряте “ini” файла.

Преди да стартирате синхронизацията, както на сървъра, така и на отдалеченото работно място трябва да отворите прозореца „Конфигурация на синхронизацията” и да изберете бутон „Парола разрешаваща синхронизацията”. Задавате паролата (препоръчваме 123).

След като са настроени и двата компютъра с двойно кликване върху InfoSyncClient стартирате синхронизацията. Въвеждате току що записаната парола (в случая 123) и натискате бутон „Синхронизиране”.

Ако евентуално възникне някаква грешка при синхронизацията, независимо от причината, тя се записва като файл в директорията Sync, за да може да бъде проследена и отстранена.

На един компютър може да има повече от един selsyncserver.dll, за синхронизиране на различни бази данни.

Няма значение какво име му е зададено, важното е да се намира във директория wwwroot и базата данни да се свързва с него.

Отивате в папка Interpub – wwwroot. Правите едно копие на selsyncserver.dll и го преименувате според спецификата, за която ви трябва. Отново си създавате тригерите. Разликата е, че в настройка на синхронизацията задавате не selsyncserver.dll, а новосъздаденото копие.

За да се избегнат всякакви грешки от объркване на базите данни се прави следното: Отивате на MyComputer – disk C – Program Files – Infoplus и правите едно копие на папка Sync и я преименувате, както новосъздадения dll. В „ini” файла проверявате пътя до синхронизационния клиент като записвате новия dll. Проверявате и базата данни.

Важно: Препоръчваме няколко проверки на записите, за да не стане грешка.

На десктопа може да изведете шорткътове на двата синхронизационни клиента под различни имена.