test

Класификация на организмите или систематика е област в биологията, която описва естествените връзки между различните видове организми и ги класифицира по единен начин. Така се постига йерархия в подреждането на организмите, наречена още таксономия.
Таксони са, например вид, род и семейство. Днес биолозите използват една йерархия от таксони, за да категоризират всички видове организми. Модерният подход се основава на работата на шведския учен Карл Линей през XVIII век, макар и методите за определяне на структурата да се изменят, следвайки научния прогрес (вижте филогения, молекулярна систематика).

Съвременните правила при назоваване на организмите се определят, съответно от Международен кодекс на зоологическата номенклатура и Международен кодекс на ботаническата номенклатура.

Всеки организъм се смята за принадлежащ към неопределен брой таксони с последователно намаляващ ранг. Видовете в един таксон имат общи прилики (характери), а степента на сходство между видовете се увеличава с намаляващия ранг. Традиционните първични рангове по намаляващ ред са следните (в скоби са посочени латинските наименования):

империя (domain) царство (regnum) тип, отдел (phylum, divisio) клас (classis) разред (ordo) семейство (familia) род (genus) вид (species) Основният ранг в йерархията е видът. Всеки организъм принадлежи към един (и само един) вид, всеки вид принадлежи към един (и само един) род, и т.н. за всички първични рангове. (Тип и отдел отговарят на един и същ ранг в йерархията, но е прието тип да се използва само в зоологията, а отдел за всичко останало.)

Освен първичните съществуват и други рангове като триб (на латински: tribus – родов вид) между семейство и род или (в ботаниката) разновидност (varietas) и форма (forma) под вид. Също така се използват допълнителни рангове, формирани чрез представките под- или над- (sub- или super-/supra-). За разлика от първичните, тези рангове не са задължителни и се ползват само в случай на нужда.

Класификацията на организмите не е неизменна. Научни открития, като ДНК-анализ на генома, налагат промени както в йерархията, така и в самите рангове. Повечето (но не всички) биолози днес приемат т.н. империя (imperium, англ. domain) като най-висш ранг. Сегашната система поставя бактериите, археите и еукариотите в собствени империи. (Империята Еукариоти съдържа царствата Протиста, Гъби, Растения и Животни.) Често не може да се постигне споразумение и по-долу в йерархията, и различни учени защитават различни имена и структури в йерархията. Това води до многобройни несъвместими таксономии из научната литература. Модерните подходи (монофилетични (филогенетично еднозначни) таксони, ДНК-анализ) донякъде премахват проблема на своеволната „неестествена“ класификация, но поради несъвършенството на днешните методи за филогенетичен анализ, всъщност по-скоро се измества причината за спорове по систематиката.