Ако източника на данни е IBESCRIPT той може да получи някои специални входни параметри, с които да си осигури достъп до информация идваща от другаде.

Типичен пример за това е скрипт (2), който се извиква от друг скрипт (1) - скрипт (2) може да има достъп до данните или дори входните параметри на скрипт (1). Друг типичен пример е скрипт, който се извиква от документ - скрипта може да получи данните от документа (и дори да върне променени такива).

Списък със служебните параметри и тяхното значение:

Първия параметър съдържа път до XML файл, в който се намира списъка с входните филтри на извикващия скрипт (стига да има такъв). Втория съдържа стойностите. Двата параметъра се използва в комбинация.

Пример има в как да секцията, виж Изтегляне на информация от филтрите на справка чрез последващ скрипт.

Съдържа път до XML файл, в който се намират данните на извикващата справка (стига да има такава). Пример има в как да секцията, виж Изтегляне на информация от данните на справка чрез последващ скрипт.

Файл в който се връща резултата. В тази променлива се подава път до файла, като тя се генерира автоматично.

Подава текущата връзка към базата server:database

Текущ системен потребител - с който влизаме в Селматик ЕРП

Паролата на текущия системен потребител - с който влизаме в Селматик ЕРП

ID на ролята на потребителя, който стартира текущият скрипт

Име на ролята на потребителя, който стартира текущият скрипт

ID на потребителя, който стартира текущият скрипт

Име на потребителя, който стартира текущият скрипт

Подаване на номера на източника

подаване на номера на изгледа

Генерираме файл във временната директория, като в него поставяме каквото има в клипборда, като текст.

Генерира име на файл във временната директория

При зареждане на параметрите на скриптовете:

1. __RQ - Ако се съдържа ще постави автоматично параметъра за задължителен
2. __CHK - Прави параметъра от тип „Да/Не“
3. __PSW - Правим параметъра да е тип Парола (Ако е текстов тип ще покаже поле тип парола)

Ако в резултатния източник на данни има полета с имената описани по-долу, то те управляват поведението на програмата. Например наличието на поле с име ACT$FONT_COLOR сменя цвета на шрифта на реда. Дали полето се вижда в грида или не няма значение, важното е в резултантния източник на данни да има такова поле. Обичайна практика е тези специални колони да се крият от потребителя (в секция „Специални полета“ да се постави „Скрито“), с което те въобще не са видими като колони в грида.

Списък на специалните имена на полета:

ID на елемента, който ще се извиква, примерно номер на търговски документ. Използва се съвместно с ACT$DOC_CLASS_NAME.

Присъствието на поле с това име кара системата при двоен клик на реда да отвори прозорец от вида указан в стойността на това поле.
По друг начин казано, това дава възможност да се отвори примерно търговски документ с номер взет от ред от справката.
Какво да се отвори (примерно търговски документ) се указва в ACT$DOC_CLASS_NAME, а кой по-точно (номера му) се указва в ACT$DOC_ID.

Актуален списък с възможните имена на класове може да се види чрез създаване на елемент в главното меню с цел „Регистрирани в програмата класове“.

Списъка може да се види и ето тук.

Има възможност справките да обработват освен ACT$DOC_ID и ACT$DOC_CLASS_NAME и още 5 нови комплекта от параметри.
Тези 5 комплекта дават възможност за до 5 отделни действия, в зависимост от колоната/колоните, върху които e дабълкликнато:

• ACT$DOC_ID1, ACT$DOC_ID2… ACT$DOCID5 - в тези пет полета се държи кое ИД да се отвори
• ACT$DOC_CLASS_NAME1 … ACT$DOC_CLASS_NAME5 - указва се кой клас да се отвори
• ACT$DOC_COL1… ACT$DOC_COL5 - в тези полета се държи името на колоната или колоните, за които е действието. Имената на колоните се разделят със точка и запетая ( ; ).

При дабъл клик върху ред от справка първо се проверява дали колоната, в която се клика не е изредена в ACT$DOC_COL1 или ACT$DOC_COL2 или .. и т.н. в ACT$DOC_COL5.
Ако се намери в някоя от тези колони - в първата, в която се намери, например в ACT$DOC_COL2 - се отваря клас ACT$DOC_CLASS_NAME2, с ИД - ACT$DOC_ID2.
Ако не се намери нищо и има дефинирани съществуващите параметри ACT$DOC_ID и ACT$DOC_CLASS_NAME се отваря по стандартния начин.

Цвят на фона, в RGB, шестнайсетично, примерно #FF0000 (чисто червено),

Алтернативен цвят на фона (редува се през ред с цвета на фона), в RGB, шестнайсетично, примерно #FF0000 (чисто червено),

Цвят на фона, но с възможност да се каже за конкретна колона, вместо за целия ред. Виж Относно цвят/размер/шрифт/стил на отделните колони по-долу.

Цвят на шрифта, в RGB, шестнайсетично, примерно #FF0000(чисто червено),

Алтернативен цвят на шрифта (редува се през ред с цвета на шрифта), в RGB, шестнайсетично, примерно #FF0000 (чисто червено),

Цвят на шрифта, но с възможност да се каже за конкретна колона, вместо за целия ред. Виж Относно цвят/размер/шрифт/стил на отделните колони по-долу.

Стил на шрифта - Bold, Italic, Underline, StrikeOut Подава се като стринг, примерно BI - bold и underline, S - Strikeout (зачеркнато), BIUS - всички едновременно

Стил на шрифта, но с възможност да се каже за конкретна колона, вместо за целия ред. Виж Относно цвят/размер/шрифт/стил на отделните колони по-долу.

Размер на шрифта, в пиксели

Размер на шрифта, но с възможност да се каже за конкретна колона, вместо за целия ред. Виж Относно цвят/размер/шрифт/стил на отделните колони по-долу.

При задаване например на стил чрез ACT$FONT_STYLE, този стил важи по подразбиране за ВСИЧКИ КОЛОНИ, освен ако няма зададени и ACT$FONT_STYLE_COLUMNS. Тогава стила важи само за изброените в ACT$FONT_STYLE_COLUMNS, освен ако в изброяването не е зададено изключение.

Примери:

Логиката за останалите Font_Color / Font_Color_Columns, Font_Size/Font_Size_Columns е същата.

Забележка: Изглежда, че ACT$FONT_COLOR_COLUMNS няма никакъв ефект, ако в нея има само изключения (например Column1=#112233) И не съществува колона ACT$FONT_COLOR.