Много удобно в практиката е да има стандартен комплект от справки, скриптове и списъци, които да се използват за основа, върху която да се правят различни допълнения и разширения поискани от конкретния клиент, но да не могат да бъдат променяни.

При необходимост на тяхна разновидност, може да се направят като отделни източници на данни с копиране или експорт и импорт като нови. Целта е да може при ъпгрейд, стандартните източници и изгледи да се ъпгрейдват автоматично. Това позволява нови техни разновидности да се правят на база на най-последната версия (с имплементирани всички новости и промени).

Също така, когато даден източник е в оригиналния си вид и не е променян, той може да бъде използван като референтен при нови справки, скриптове и списъци.
Право на избор е, дали да се работи директно със „стандартен“ източник, с което се рискува при ъпгрейд нещо да се повреди, но се печелят автоматични обновления на кода и изгледа (ако има такива).

За покриване на този начин на работа в системата е реализиран начин за маркиране на източници на данни, изгледи и списъци за системни.
Системните Източници, Изгледи и Списъци, не може да се трият или редактират през потребителският интерфейс на програмата (те са „read only“). Системеният запис винаги е с отрицателно ID.

Променени са класовете за експорт и импорт на източниците и изгледите, така че при дублиране на системен източник, полученият източник и изглед да не са системни.

Самото конвертиране в системен запис се извършва със съответните бутони „Конвертирай като системен“ в Списъци за избор и Справки/Скриптове. Те са видими само за системния потребител.

Редовете със системни записи са в сиво и неактивни. Не е редно да се конвертира изглед да стане системен, без източника да стане системен.

За да може да се разграничават системните изгледи на формите от останалите и с цел избягване на проблеми с настъпване на записи с еднакви ID-та, в тригерите по инсърт и ъпдейт се прави проверка, дали е лейаут на справка, дали е за основната роля и ако това е изпълнено се взима следващото поредно ID с отрицателен знак.

При стартиране на нов проект (нова клиентска база) особено полезно би било наличието на системни стойности (константи), които са стандартни за всички бази и са основен комплект от записи, които служат за основа, върху която да се правят различни допълнения и разширения поискани от конкретния клиент.

Основната идея е, че тези системни стойности (сист. позиции, сист. мерни единици, сист. групи, сист. типове ТД, системни списъци) се въвеждат и поддържат в референтна база, с която се ъпгрейдват клиентските бази.
Може да има например системни типове ТД, които участват в системни списъци с типове ТД, които са параметри на системни справки; системни артикули, в системни групи, със системни мерни единици; тези системни артикули участват често в настройки на скриптове и типове ТД.

Критерият, че даден запис е системен е отрицателен главен ключ в таблиците.

В програмата за ъпгрейд е налична функционалност за сравнение с базата на клиента и уеднаквяване на системните записи с тези в референтната база (новите се вмъкват, старите се актуализират, излишните се изтриват).

Добавена е опция за избор при ъпгрейд за „Изтриване на системни записи, които не съществуват в референтната“. Маркирането й задейства изтриване на системни записи, които не съществуват в референтната база за ъпгрейд, а съществуват само в клиентската база, която се ъпгрейдва.
По подразбиране опцията не е включена.

Потребителят, който е отговорен да създава системни източници, изгледи, списъци би трябвало да може и да ги редактира, тъй като би било удачно те да могат да се донастройват и подобряват в зависимост от начина им на работа.

Например: Настройва се Източник по подходящ начин със съответния Изглед, преобразуват се в системни и започват да се използват. В процеса на работа обаче се оказва, че се налага да се коригира няколко пъти. Ако това се прави от програмист би било много бавно и неефективно.

Затова е реализирана възможност да може и да се редактират системни записи посредством избор на бутон „Редакция на системен източник/изглед/списък“ (скрит е по подразбиране).
Такова право има само потребителят, поддържащ референтната база за ъпгрейд с всички системни записи.